Възторжени души

Poetry » Philosophical

995 1 1

Понесени през вихрите на дните
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.

Докосваме живота чрез наслада
потопени в реки и сред жита
усещаме предвечната награда
от тайните недра на Любовта.

До грейналата залезна жарава
израства преродена светлина,
през лунната пътека преминава
към новата изгряваща зора.

Вървим възторжено в душите
дори сред мразовити времена,
Надеждата възкръсва от очите
повярвала на своята звезда!

~~
Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

predator21 (Никола Стоянов)

Стихотворението завладава със своята дълбока философия за силата на любовта и възродената надежда за щастие и пълноценна изява!

2019-10-11T22:23:37+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0