EТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
I. ВЪЗВЕЛИЧЕНАТА ЛЮБОВ
Посветено на жена ми
Къде си, нимфа светлолика,
без теб съм уморен и вял?!…
Тъй как Орфей за Евридика
дори пред Хадес* е запял,
така аз ще премина Стикс*,
с поезия умилил Харон*-
един непоправим лирик,
дори от болестта си хром…
Не ще ме спират водовърти,
до теб ще съм в света нерад!
И даже да ме срещне смърт, ти
не гледай нито миг назад,
защото ще те омагьосат
с омраза хорските очи!…
Ах, целуни ме тъмнокоса
в последните ми злачини,
когато злостните вакхалки
душата ми отнемат бесни!
Макар да бях до теб за малко,
с лиричните си анапести
сред нощите ти се намирам
навред по земното кълбо…
И с нежна семантична лира
възвеличавам те, Любов!
08.04.2023 г.
Б.а. Хадес (от старогръцки: ᾍδης, Hadēs, първоначално Ἅιδης, Haidēs или Άΐδης, Aidēs) се отнася за гръцкия подземен свят и за бога на подземното царство;
Стикс - (на гръцки: Στύξ) в древногръцката митология е една от петте реки, които протичат през царството на Хадес. Тя е реката на омразата, която разделя земята от подземното царство.;
Харон (на гръцки: Χάρων) в древногръцката митология е лодкарят, който прекарва мъртвите през реката Стикс ("Реката на омразата")
© Владислав Недялков Всички права запазени
Чудесна поезия!
Браво, Маестро!