2.12.2011 г., 12:56

* * * Възвишение отново (борба със себе си) * * *

1.2K 1 0

Опит - провал,
срам, съжаление,
изправям се отново,
но правя повторение.
Гонят ме болки,
ядове, беди,
огън от грижи
плавно ме гори.

Но воювам и се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

В омагьосан кръг въртя се
и лута се душата-
надигна ли се леко -
събаря ме Съдбата,
израсне ли малко
моята Надежда -
посича я Късметът,
надолу ме отвежда.
Но те не са виновни, а аз не се опитвам
достатъчно да се изправя
без Мързел да се вдигна -
промяна да направя.

Ала ще воювам, ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

Вълната, що ме тегли,
Съдба не се нарича
и Късметът доброволно
мене не посича,
а аз самата често се отказвам
и в ситуация по-трудна отново се оказвам.

И воювам, и се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

Тежък е пътят 
и да, така е, боли,
но животът е борба
от дъха ни първи, нали?
Надежда има винаги
и начин ще намеря
с навиците вредни
сили да премеря.

Ще воювам, ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

Не ще се отказвам,
макар и да падам,
ще се жалвам и поплача
и пак ще се изправям.
Мързелът ленив
с мен веч не ще си играе -
с уплаха моя борбен дух
скоро ще познае.

Ще воювам, ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...