Опит - провал,
срам, съжаление,
изправям се отново,
но правя повторение.
Гонят ме болки,
ядове, беди,
огън от грижи
плавно ме гори.

Но воювам и се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

В омагьосан кръг въртя се
и лута се душата-
надигна ли се леко -
събаря ме Съдбата,
израсне ли малко
моята Надежда -
посича я Късметът,
надолу ме отвежда.
Но те не са виновни, а аз не се опитвам
достатъчно да се изправя
без Мързел да се вдигна -
промяна да направя.

Ала ще воювам, ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

Вълната, що ме тегли,
Съдба не се нарича
и Късметът доброволно
мене не посича,
а аз самата често се отказвам
и в ситуация по-трудна отново се оказвам.

И воювам, и се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

Тежък е пътят 
и да, така е, боли,
но животът е борба
от дъха ни първи, нали?
Надежда има винаги
и начин ще намеря
с навиците вредни
сили да премеря.

Ще воювам, ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.

Не ще се отказвам,
макар и да падам,
ще се жалвам и поплача
и пак ще се изправям.
Мързелът ленив
с мен веч не ще си играе -
с уплаха моя борбен дух
скоро ще познае.

Ще воювам, ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.