Възвръщалец
Не се боя самотен да угасна
сред преспите на зимна самота.
Съдбата е по своему прекрасна,
дори и след последната черта.
Но даже - да речем, несправедлива -
тя следва своя смисъл провидян.
Животът идва. После си отива,
а всеки дъх е капка в океан.
Един се ражда, а пък друг умира.
Щафетата е родова. С Олимп.
А лаурата? Тя не се избира,
но каца на главите като нимб.
Една искрица в някой да разпаля
и огънят - след мен ще продължи.
Защо тогава края си да жаля
или несбъднат зов да ми тежи?
За колко време трепва из вълните
дори една оставена следа?
Безпаметна изчезва - като дните
в забравата на стълпове вода.
И само който търси - ще намери
това, което друг е подарил -
дори да са изгубени химери,
в които той е бил, или не бил...
Светът не е последната причина
на всичките се случили неща.
Преди от него сам да си замина
аз нищичко за себе си не ща.
Че сетния си праг като прекрача -
оттатък възвръщалец съм, нали?
Едва тогава нека да изплача
скръбта, която вече не боли...
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
