29.04.2017 г., 21:55 ч.

Възвръщенецът 

  Поезия » Свободен стих
695 1 0

Възвръщенецът

 

Животът ни не е цветя и рози,
любов, романтика и хумор,
живеем в стрес и се тормозим,
и мъчим се до болка с тумор...

 

Не мога все назаем да въздишам,
душата ми щом някой е поробил,
погаврил се, така че да прилича
на зомби – кръвожадно, от Чернобил...

 

Не искам да крещя безгласно,
в безсилие да плача и подсмърчам,
да падам все във дупка тясна
със трупове, разлагаща се мърша...

 

Не трябва да се даваме така,
да лазим, да ни бият, да ни тъпчат,
и молим Бог да прави чудеса,
когато сме пияни и по кръчми...

 

Не бива да отстъпваме реда
на някой, щом решил е да окастри
крила за полет в нашите деца,
да нямат порив още от невръстни...

 

Ковете си ковчега! Ще ме има!
Не можете да ми счупите духа!
Поетите умираме във рима,
възкръсваме дори и след смъртта!

 

Аз няма да търпя да ми воните,
ще пиша за това, че ви отричам,
и Дявола с тамян да прекадите,
от Оня свят ще дойда да обичам!...

 

Данаил Антонов
diester
Diester's Poetry
27.04.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??