Възвръщенецът
Животът ни не е цветя и рози,
любов, романтика и хумор,
живеем в стрес и се тормозим,
и мъчим се до болка с тумор...
Не мога все назаем да въздишам,
душата ми щом някой е поробил,
погаврил се, така че да прилича
на зомби – кръвожадно, от Чернобил...
Не искам да крещя безгласно,
в безсилие да плача и подсмърчам,
да падам все във дупка тясна
със трупове, разлагаща се мърша...
Не трябва да се даваме така,
да лазим, да ни бият, да ни тъпчат,
и молим Бог да прави чудеса,
когато сме пияни и по кръчми...
Не бива да отстъпваме реда
на някой, щом решил е да окастри
крила за полет в нашите деца,
да нямат порив още от невръстни...
Ковете си ковчега! Ще ме има!
Не можете да ми счупите духа!
Поетите умираме във рима,
възкръсваме дори и след смъртта!
Аз няма да търпя да ми воните,
ще пиша за това, че ви отричам,
и Дявола с тамян да прекадите,
от Оня свят ще дойда да обичам!...
Данаил Антонов
diester
Diester's Poetry
27.04.2017
© Данаил Антонов Все права защищены