Взаимно
Взаимно се създадохме добри,
но няма място в рая за такива,
боли от раждането до „умри“,
а между тях е топло, но изстива …
... защото не достига светлина,
защото от нощта сме уморени,
защото сме картина - не една,
рисувана от рани със гангрени.
Взаимно се погубваме и пак
създаваме се в образи нетрайни,
оставящи във мрака знак след знак
на следващите тежки думи, крайни.
Скъсяваме пътеката до път
по който няма смисъл да вървиме.
Взаимно се „обичаме“ до смърт
в която сме безцветни и без име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Всички права запазени
