anastasia73 (Анастасия)
30 101
22.01.2021 г., 11:28 ч.

Взаимно 

  Поезия » Друга
352 4 4

Взаимно се създадохме добри,

но няма място в рая за такива,

боли от раждането до „умри“,

а между тях е топло, но изстива …

 

... защото не достига светлина,

защото от нощта сме уморени,

защото сме картина - не една,

рисувана от рани със гангрени.

 

Взаимно се погубваме и пак

създаваме се в образи нетрайни,

оставящи във мрака знак след знак

на следващите тежки думи, крайни.

 

Скъсяваме пътеката до път

по който няма смисъл да вървиме.

Взаимно се „обичаме“ до смърт

в която сме безцветни и без име.

© Анастасия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за вниманието!
  • "... картина - не една, рисувана от рани със гангрени..." - дори и само това да беше написала, пак щеше да е достатъчно показателно и болящо! Равносметките са убийствени!!
    Поразяващ стих! Браво!!
  • Натъжи ме. По-добре любовта да е по-обикновена и естествена и да струи от нея светлина. Понякога извънмерната любов се изражда в омраза, защото е неестествена от самото начало. Така добре си описала обезличаването на човека в опустошаващата го любов.
  • Браво, Ани! Много харесвам!
Предложения
: ??:??