Вземи ме!
Синчецът във очите ми блести,
а минзухарът грее във косите.
На устните ми ален мак цъфти,
а кожата ми снежно е кокиче.
Докосна ли те - грейва пролетта,
прегърна ли те - лятото се смее.
Заплача ли - настъпва есента,
а тъжна ли съм - зимата вилнее.
Душата ми сезоните реди,
отключва и заключва свойта порта.
За порива на тялото следи
и гордо, мъдро ръководи борда.
Сърцето ми - безбрежен океан,
ръцете ми по-нежни са от полъх.
Страстта ми е нестихващ ураган,
а любовта ми е жадуван залък.
Вземи ме и отпий от мен живот,
какъвто си бленувал романтично!
Тръгни със мен по тайнствения брод
на ласкавото бъдеще лирично!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени