18 ene 2008, 19:52

Вземи ме!

  Poesía
799 0 9
                                         Вземи ме

Синчецът във очите ми блести,
а минзухарът грее във косите.
На устните ми ален мак цъфти,
а кожата ми снежно е кокиче.

Докосна ли те - грейва пролетта,
прегърна ли те - лятото се смее.
Заплача ли - настъпва есента,
а тъжна ли съм - зимата вилнее.

Душата ми сезоните реди,
отключва и заключва свойта порта.
За порива на тялото следи
и гордо, мъдро ръководи борда.

Сърцето ми - безбрежен океан,
ръцете ми по-нежни са от полъх.
Страстта ми е нестихващ ураган,
а любовта ми е жадуван залък.

Вземи ме и отпий от мен живот,
какъвто си бленувал романтично!
Тръгни със мен по тайнствения брод
на ласкавото бъдеще лирично!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...