Вземи ме!
Синчецът във очите ми блести,
а минзухарът грее във косите.
На устните ми ален мак цъфти,
а кожата ми снежно е кокиче.
Докосна ли те - грейва пролетта,
прегърна ли те - лятото се смее.
Заплача ли - настъпва есента,
а тъжна ли съм - зимата вилнее.
Душата ми сезоните реди,
отключва и заключва свойта порта.
За порива на тялото следи
и гордо, мъдро ръководи борда.
Сърцето ми - безбрежен океан,
ръцете ми по-нежни са от полъх.
Страстта ми е нестихващ ураган,
а любовта ми е жадуван залък.
Вземи ме и отпий от мен живот,
какъвто си бленувал романтично!
Тръгни със мен по тайнствения брод
на ласкавото бъдеще лирично!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены