Jan 18, 2008, 7:52 PM

Вземи ме!

  Poetry
805 0 9
                                         Вземи ме

Синчецът във очите ми блести,
а минзухарът грее във косите.
На устните ми ален мак цъфти,
а кожата ми снежно е кокиче.

Докосна ли те - грейва пролетта,
прегърна ли те - лятото се смее.
Заплача ли - настъпва есента,
а тъжна ли съм - зимата вилнее.

Душата ми сезоните реди,
отключва и заключва свойта порта.
За порива на тялото следи
и гордо, мъдро ръководи борда.

Сърцето ми - безбрежен океан,
ръцете ми по-нежни са от полъх.
Страстта ми е нестихващ ураган,
а любовта ми е жадуван залък.

Вземи ме и отпий от мен живот,
какъвто си бленувал романтично!
Тръгни със мен по тайнствения брод
на ласкавото бъдеще лирично!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...