Jan 18, 2008, 7:52 PM

Вземи ме!

  Poetry
797 0 9
                                         Вземи ме

Синчецът във очите ми блести,
а минзухарът грее във косите.
На устните ми ален мак цъфти,
а кожата ми снежно е кокиче.

Докосна ли те - грейва пролетта,
прегърна ли те - лятото се смее.
Заплача ли - настъпва есента,
а тъжна ли съм - зимата вилнее.

Душата ми сезоните реди,
отключва и заключва свойта порта.
За порива на тялото следи
и гордо, мъдро ръководи борда.

Сърцето ми - безбрежен океан,
ръцете ми по-нежни са от полъх.
Страстта ми е нестихващ ураган,
а любовта ми е жадуван залък.

Вземи ме и отпий от мен живот,
какъвто си бленувал романтично!
Тръгни със мен по тайнствения брод
на ласкавото бъдеще лирично!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...