Вземи ме ветре на крилата си,
отнеси ме далече от тук,
отдавна се давя в сълзите си,
в гърдите ми напира вик.
Ветре, чуваш ли безмълвното
стенание на сърцето?
Чуваш ли плачът на душата?
Дете изгубено аз плача в тишината.
Плача, ридая без вик, без надежда.
Отнеси ме ветре далече от спомена,
от рани кървящи, от болката смазваща!
От мисълта, че съм обречена, ...