Вземи ме ветре на крилата си,
отнеси ме далече от тук,
отдавна се давя в сълзите си,
в гърдите ми напира вик.
Ветре, чуваш ли безмълвното
стенание на сърцето?
Чуваш ли плачът на душата?
Дете изгубено аз плача в тишината.
Плача, ридая без вик, без надежда.
Отнеси ме ветре далече от спомена,
от рани кървящи, от болката смазваща!
От мисълта, че съм обречена, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up