2 июл. 2005 г., 20:59

Вземи ме ветре

1.1K 0 0
Вземи ме ветре на крилата си,
отнеси ме далече от тук,
отдавна се давя в сълзите си,
в гърдите ми напира вик.
Ветре, чуваш ли безмълвното  
стенание   на сърцето?
Чуваш ли плачът на душата?
Дете изгубено  аз плача в тишината.
Плача, ридая без вик, без надежда.
Отнеси ме ветре далече от спомена,
от рани кървящи, от болката смазваща!
От мисълта, че съм обречена,
тебе ветре да гоня, а себе си да губя... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...