6.01.2018 г., 10:12

Вземи моето сърце

946 3 3

Спрях да пиша за нас,

да пиша как се чувствам аз,

защото нищо не се е променило, 

чувството на обич не е изгнило. 

 

Дните минават, годините и те, 

а аз все ти казвам: "Вземи моето сърце" 

и тези думи не ще се променят, 

колкото и години да отлетят. 

 

Когато разстояние ни дели 

е все едно сърцето ми кърви, 

но зная, че ще мине и този ден 

и утре ти ще си до мен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...