Звездите трепкат, дъха ми спират,
щурците Нощна ода свирят.
Унесох се, заспах дълбоко –
в леглото ми потискащо широко.
Внезапно някой връхлетя с трясък.
Наддадох вой – паничен крясък …
А оня ми излая кратко: „Трай!”
Дулото проблясна – сериозен беше май.
Пронизах го с поглед прям и втренчен,
усети и се скри в ъгъла засенчен.
После на синджир издърпа някаква жена:
„Господине, бягайте вие сте в беда … ...