Взлом
Звездите трепкат, дъха ми спират,
щурците Нощна ода свирят.
Унесох се, заспах дълбоко –
в леглото ми потискащо широко.
Внезапно някой връхлетя с трясък.
Наддадох вой – паничен крясък …
А оня ми излая кратко: „Трай!”
Дулото проблясна – сериозен беше май.
Пронизах го с поглед прям и втренчен,
усети и се скри в ъгъла засенчен.
После на синджир издърпа някаква жена:
„Господине, бягайте вие сте в беда …
... Тоя е мъжа ми – ревнивец и мръсник,
в очите и в жеста изневярата търси,
не поглеждайте ме ни за миг –
ще ви убие …” и жената се прекръсти.
„Ей, развратнико …” прекъсна я злодея,
„Харесва ли ти мацето, тъй голо - голеничко?
Застани сега, ей там до нея,
и ще си платиш за всичко …”
„Ма чакайте, ….. простете, та аз дори не я познавам,
но тя наистина е толкова красива!”
Засилих подозренията без да осъзнавам,
оня изкриви гримаса - страшна, дива.
Ухили се и стреля, тишина, повтори!
Стреснат се събудих, а до мен се ококори –
моя далматинец, верния другар:
„Пу и ергенлък, … да му се … макар!”
