2.12.2007 г., 14:59

Wearing The Inside Out

1K 0 1
Отеква шум от пеперудени крила,
заглушава конски тропот някъде далече
и сякаш слагаш край на всичките дела,
из прахта разсипана загубени вече.

Но запази си онзи спомен
огряващ като слънце, нежен като повей в пролетта,
който пали буден, жизнен помен
за радостта от чиста свобода.

И из пясъците морски фини,
вплети ти твоите мисли в утро хладно,
сякаш събираш спомени любими
и докосваш ги с очите жадно, жадно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андромеда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много екзистенциално и мисля, че си налучкала много точно отговора на вечния въпрос за смисъла на живота - "Радостта от чиста свобода". Страхотно, мила , много, много сериозен стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....