ще си нарисувам памукови обаци копеле
като изстържа остатъците от вчерашния лак
и половината декември
ако изобщо е възможно
и ще пусна някаква незначителна част
от Темза да ми минава през задния двор
между мостчетата и кукленските съкровища
памуково ще се разтегля
на мигане от незабравки
да ми стане замръзнало синьото
в точната посока
без южно изложение
юка и други некви дървета
ще рисувам копеле
докато ми изтръпне третия палец
и уцеля палитрата за преминаване
през облаци
през очи
през студ
сантиметри разстояния
и станиолен шум
като завещаят звездите
все ще намеря правилния шрифт
за оставане
здрасти как е времето при тебе
има ли много петна по луната тази нощ
ок са нещата копеле
като съобщения от оня свят
пристигнали с известно закъснение
памуковооблачни
как точно ми беше името
© Зорница Николова Всички права запазени