Романтик (Христо Костов)
403 16193
7.03.2007 г., 19:13 ч.

X X L 

  Поезия
1093 0 21

Дванайсет мина, тихо стана.
Заспа градчето, само е нощта.
Във тъмна стая, сам самичка,
екрана гледаше жена.


Преплетени са там телата,
без свян показващи играта.
И „ох”, и „ах” фалшиви стенат,
разлитайки се в тишината.


Менят се пози и актьори,
картината обаче е една.
За обич никой не говори,
роботна, пошла голота.


Въздъхна тихичко жената.
Изтри сълзите от очи.
Пари изкарала добри бе.
Оттатък пиян мъжът и спи.

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??