X X L
Дванайсет мина, тихо стана.
Заспа градчето, само е нощта.
Във тъмна стая, сам самичка,
екрана гледаше жена.
Преплетени са там телата,
без свян показващи играта.
И „ох”, и „ах” фалшиви стенат,
разлитайки се в тишината.
Менят се пози и актьори,
картината обаче е една.
За обич никой не говори,
роботна, пошла голота.
Въздъхна тихичко жената.
Изтри сълзите от очи.
Пари изкарала добри бе.
Оттатък пиян мъжът и спи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
