Xем в ранното, хем в късното
И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи,
полюшват светли капчици лозите.
И чак до болка някак сáмо липсваш ти,
ликът ти в невидѝми струйки скрит е.
А аз надявам делнично доспехите,
от този дъжд дори стихът простина.
Измислици дъждовни тихо взеха те,
дъждовна моя... Светла половина.
И ето пак, от себе си откъсната,
се мразя. И в това ми е проблема.
Дано нощес хем в ранното, хем в късното,
хем в тъмното към себе си поема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
