15.03.2016 г., 21:07 ч.

xxx5 

  Поезия » Любовна
459 0 2

                                         На Емо

 

Ти прекрачи прага на съня.

Скри се в него без да кажеш нищо.

Сянката ти странно изтъня

и прегърна мойта сянка скришом.

 

Нито тресна, нито дъжд валя.

Само въздухът се разтрепери.

Утринта внезапно побеля

от уплаха, че не те намерих.

 

Беше страшно .Беше ужас тих.

Твоят дъх във вятър се превърна.

Във око на сова се смалих.

Исках... но не можех да те върна.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??