xxx5
На Емо
Ти прекрачи прага на съня.
Скри се в него без да кажеш нищо.
Сянката ти странно изтъня
и прегърна мойта сянка скришом.
Нито тресна, нито дъжд валя.
Само въздухът се разтрепери.
Утринта внезапно побеля
от уплаха, че не те намерих.
Беше страшно .Беше ужас тих.
Твоят дъх във вятър се превърна.
Във око на сова се смалих.
Исках... но не можех да те върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
