На Емо
Ти прекрачи прага на съня.
Скри се в него без да кажеш нищо.
Сянката ти странно изтъня
и прегърна мойта сянка скришом.
Нито тресна, нито дъжд валя.
Само въздухът се разтрепери.
Утринта внезапно побеля
от уплаха, че не те намерих.
Беше страшно .Беше ужас тих.
Твоят дъх във вятър се превърна.
Във око на сова се смалих.
Исках... но не можех да те върна.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
