xxx5
На Емо
Ти прекрачи прага на съня.
Скри се в него без да кажеш нищо.
Сянката ти странно изтъня
и прегърна мойта сянка скришом.
Нито тресна, нито дъжд валя.
Само въздухът се разтрепери.
Утринта внезапно побеля
от уплаха, че не те намерих.
Беше страшно .Беше ужас тих.
Твоят дъх във вятър се превърна.
Във око на сова се смалих.
Исках... но не можех да те върна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
