Я кажи ми, облаче ле бяло

Поезия

234 2 0

Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО

... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,

я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.

Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.

Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило.

Упокой душата ми кахърна? В себе си аз искам да се върна.

Да забравя черните си друми! Да редя най-светлите си думи.

10 юний 2025 г.

гр. Варна, 15, 45 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0