Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило.
Упокой душата ми кахърна? В себе си аз искам да се върна.
Да забравя черните си друми! Да редя най-светлите си думи.
10 юний 2025 г.
гр. Варна, 15, 45 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
