24.01.2009 г., 12:37 ч.

Ябълката 

  Поезия » Философска
664 0 3
Ябълката

Прегладняла съм...
А ябълката е отровна!
Изтекоха от пръстите ми
всички днешни сили.
Не помня и коя съм.
А погледът ми... Боже!
Във ябълката все е.
Не мога да се сдържам,
а времето настъпва.
О, Господи, това ли
е мойта гола същност?

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??