yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
11.05.2011 г., 13:50 ч.

Ябълкова пролет 

  Поезия
538 0 4

На прага, ябълковото дърво,

– завършек на една вселена –

не ме попита кой или защо

плода обрал е преди време.

 

Дойде, раззелени се в лист и дъх,

и с ръст надвисна като облак.

А пролетта разчупи с топъл лъх

погача прясна в грейналата соба.

 

И седна между нас, като снаха

подаде ни по чаша вино.

На паралията постла месал

с кенари, писани във синьо.

 

Понякога горчи от сол и хляб,

не ни ли стигнат думите за обич.

На залеза жълтъкът се разля

и блудкав, и безвкусен като охлюв –

 

нито ни топли, нито се  яде

и мяза на петно по риза –

преди нощта във вехтото перде

по дрипи тихо да заслиза.

 

Но изгревът търкули в своя шал

 от ябълката резенче и семка.

И знам – това ще те запази цял,

когато моите очи те сепнат.

 


 

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??