ЯДОСАНО
Не се научила отново да обича,
а появи се... еех... е... ти пича.
И дръзна с нея да говори,
а тя не спря да му мърмори:
„Не искам тон да ми държиш!
Не искам и да ми крещиш!
Не се обаждай, сутрин рано
рева кат' мече ненаспано.
Гласа ми, дрезгав и сънлив,
си мислиш, че е някак крив.
Не съм сърдита или малко само.
Не мислиш много, мое мъжко рамо!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гера Гера Всички права запазени
