ЯДОСАНО

gera (Гера Гера)
25 134

21 sept 2007, 9:59

Poesía

601 0 1

Не се научила отново да обича,

а появи се... еех... е... ти пича.

И дръзна с нея да говори,

а тя не спря да му мърмори:

„Не искам тон да ми държиш!

Не искам и да ми крещиш!

Не се обаждай, сутрин рано

рева кат' мече ненаспано.

Гласа ми, дрезгав и сънлив,

си мислиш, че е някак крив.

Не съм сърдита или малко само.

Не мислиш много, мое мъжко рамо!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.