Не се научила отново да обича,
а появи се... еех... е... ти пича.
И дръзна с нея да говори,
а тя не спря да му мърмори:
„Не искам тон да ми държиш!
Не искам и да ми крещиш!
Не се обаждай, сутрин рано
рева кат' мече ненаспано.
Гласа ми, дрезгав и сънлив,
си мислиш, че е някак крив.
Не съм сърдита или малко само.
Не мислиш много, мое мъжко рамо!"
© Гера Гера All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
