gera (Гера Гера)
25 134
Sep 21, 2007, 9:59 AM

ЯДОСАНО 

  Poetry
683 0 1
 

Не се научила отново да обича,

а появи се... еех... е... ти пича.

И дръзна с нея да говори,

а тя не спря да му мърмори:

„Не искам тон да ми държиш!

Не искам и да ми крещиш!

Не се обаждай, сутрин рано

рева кат' мече ненаспано.

Гласа ми, дрезгав и сънлив,

си мислиш, че е някак крив.

Не съм сърдита или малко само.

Не мислиш много, мое мъжко рамо!"

© Гера Гера All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??