Ялова земя
Ялова земя
В пустинята изникваха цветя,
без ласка от обгрижваща ръка.
Под пясъка със сухи корени —
какво държи ги тъй разтворени?
Без капчица пречистваща вода,
да гали нажежените листа,
ни погледи да им се възхищават—
какъв ли Бог ги извисява?
В шума на трудните въпроси —
сърцето — чухго да говори,
за Истината, скрита в аромата,
в цвета, докосването на ръката.
Вкусѝ го, вдишай и ще знаеш,
душата ще го припознае:
щом цвят обича ялова земя,
то всеки ще намери любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тихомир Тодоров Всички права запазени
