Ям сърца/Чикатило
"Ям сърца/Чикатило"
Когато над мене изгрее Луната,
във вълча паст се превръща устата,
далече в небето умира звезда -
забравена тайна дълбоко в пръстта.
Паяк отровен върху мен изпълзя,
разкъса със зъби до болка плътта,
в отрова заразна превърна кръвта,
в чудовище грозно - мойта душа.
Ям сърца, ям сърца -
гладен канибал в нощта,
ям сърца, ям сърца -
мляскам в мрак и тъмнина!
Мъртвата ми сянка се крие под леглото
и вечер, щом заспя, ме пипа по челото,
дори и да говоря, дори и да мълча,
сянката ме сграбчва и почвам да крещя...
* * *
Когато във мен се всели Сатаната,
в касапски нож се превръща ръката,
далече в дерето умират деца -
заровени трупове дълбоко в пръстта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени
