Ям сърца/Чикатило

8.06.2011 г., 12:03 ч.

Поезия » Философска

474 0 0

"Ям сърца/Чикатило"

Когато над мене изгрее Луната,
във вълча паст се превръща устата,
далече в небето умира звезда -
забравена тайна дълбоко в пръстта.

Паяк отровен върху мен изпълзя,
разкъса със зъби до болка плътта,
в отрова заразна превърна кръвта,
в чудовище грозно - мойта душа.

Ям сърца, ям сърца -
гладен канибал в нощта,
ям сърца, ям сърца -
мляскам в мрак и тъмнина!

Мъртвата ми сянка се крие под леглото
и вечер, щом заспя, ме пипа по челото,
дори и да говоря, дори и да мълча,
сянката ме сграбчва и почвам да крещя...

* * *

Когато във мен се всели Сатаната,
в касапски нож се превръща ръката,
далече в дерето умират деца -
заровени трупове дълбоко в пръстта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.