velikataniki (Николина Милева)
207 6868
28.03.2011 г., 10:01 ч.

Яна 

  Поезия
1366 0 38

Оскъден е хляба, напукани чашите.

Покривката прашна на пода лежи.

Столът говори си гръмко със масите,

а нещо над него с усмивки тежи.

 

Седнал е татко с горчивите истини,

къса от хляба троха по троха.

Бавно налива душата със изстрели,

глътки отпива.../-Наздраве,тъга/.

 

Мама задъхана полива доматите.

Тича по двора, но с пълно сърце.

В пазвата скрила любов за раздаване,

след грешките груби на свойто дете.

 

Тръгнала Яна от рано по пътища

плаха и боса на рамото с кол,

малка торбичка на възел завързана,

с майчина ласка, кураж, хляб и сол.

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??