Mar 28, 2011, 10:01 AM

Яна 

  Poetry
1365 0 38

Оскъден е хляба, напукани чашите.

Покривката прашна на пода лежи.

Столът говори си гръмко със масите,

а нещо над него с усмивки тежи.

 

Седнал е татко с горчивите истини,

къса от хляба троха по троха.

Бавно налива душата със изстрели,

глътки отпива.../-Наздраве,тъга/.

 

Мама задъхана полива доматите.

Тича по двора, но с пълно сърце.

В пазвата скрила любов за раздаване,

след грешките груби на свойто дете.

 

Тръгнала Яна от рано по пътища

плаха и боса на рамото с кол,

малка торбичка на възел завързана,

с майчина ласка, кураж, хляб и сол.

© Николина Милева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??