Оскъден е хляба, напукани чашите.
Покривката прашна на пода лежи.
Столът говори си гръмко със масите,
а нещо над него с усмивки тежи.
Седнал е татко с горчивите истини,
къса от хляба троха по троха.
Бавно налива душата със изстрели,
глътки отпива.../-Наздраве,тъга/.
Мама задъхана полива доматите.
Тича по двора, но с пълно сърце.
В пазвата скрила любов за раздаване,
след грешките груби на свойто дете. ...