28 mar 2011, 10:01

Яна 

  Poesía
1367 0 38

Оскъден е хляба, напукани чашите.

Покривката прашна на пода лежи.

Столът говори си гръмко със масите,

а нещо над него с усмивки тежи.

 

Седнал е татко с горчивите истини,

къса от хляба троха по троха.

Бавно налива душата със изстрели,

глътки отпива.../-Наздраве,тъга/.

 

Мама задъхана полива доматите.

Тича по двора, но с пълно сърце.

В пазвата скрила любов за раздаване,

след грешките груби на свойто дете.

 

Тръгнала Яна от рано по пътища

плаха и боса на рамото с кол,

малка торбичка на възел завързана,

с майчина ласка, кураж, хляб и сол.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??