Яна
Оскъден е хляба, напукани чашите.
Покривката прашна на пода лежи.
Столът говори си гръмко със масите,
а нещо над него с усмивки тежи.
Седнал е татко с горчивите истини,
къса от хляба троха по троха.
Бавно налива душата със изстрели,
глътки отпива.../-Наздраве,тъга/.
Мама задъхана полива доматите.
Тича по двора, но с пълно сърце.
В пазвата скрила любов за раздаване,
след грешките груби на свойто дете.
Тръгнала Яна от рано по пътища
плаха и боса на рамото с кол,
малка торбичка на възел завързана,
с майчина ласка, кураж, хляб и сол.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
