Как да те докосна, януари –
мощните вихрушки на вълни,
блясъка ти нежен от кристали,
снежните полета и гори?
Как да те докосна и почувствам –
и до днес за мен оставаш блян!?
Няма го красивото ти лустро
нито ледовития ти плам.
Трябваш ми, проблясващо-вълшебен,
трябваш ми и дръзко-мразовит.
Истински жадувам те, потребен –
дух новороден във теб е скрит!
© Данаил Таков Всички права запазени