От дни не спира да вали
дъжд пороен, сякаш със причина.
Снегът решил е той да отмени
и направили са сделка тази зима.
Той къпе голата Земя,
и сваля нежно мръсната ѝ дреха,
полива я с дъждовната вода,
дарява мир, поискана утеха.
Всяка болест и злина отмива,
всички рани чисти от калта.
Всяка радост той разкрива,
открехва леко тайнствена врата.
Земята жадно от дъжда отпива,
като лек прочиства нейната душа,
дъждът напомни ѝ колко е красива
и няма вече болест, само свобода!
© Фатиме Шахин Всички права запазени
четейки вашата творба,
отлитяха на мига далеко,
тревога, студ и суета, Благодаря!