4.01.2023 г., 7:43

Януарско, за Нея

710 1 0

Ти чакаш ли ме,

когато

лятото знойно

изгаря…

С лъчите на слънцето

прави следи…

По лицето ми…

Зеленооко…

Поройно,

се стичат капките,

сякаш вълни…

По гърдите ти…

И грее широко,

усмивката твоя…

Ти чакаш ли ме,

когато

стъпки по пясъка

двама оставяме

боси…

По горещата ивица.

Правим следи…

А лицето ти…

Зеленооко…

Там е някъде…

В любов е замислено…

Тихи лъчи…

Сърцето копнее

Като птица високо

В миг да лети…

Ти чакаш ли ме,

когато

в обич безкрайна

горим…

Изгаряме двама…

Без да оставим следи…

По лицата ни…

Зеленооки…

Обич омайна е…

В тъмното идвам…

Просто се спри…

Въздух пое ли…

Целуни ме дълбоко…

За нас е…

Нали…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...