10.03.2008 г., 12:06

Ярост

989 0 1
Искам да викам,
искакам да крещя,
искам тялото си да раздера!

Искам да плачеш,
искам да те боли,
искам да умреш мъчително ти!

Искам стаята да разруша!
Искам всеки лист да изгоря!
Искам да млъкнем, искам да спреш!

Всяка секунда се мъча край теб,
всяка дума раздира душата ми,
всяка стъпка те води към мне.

Аз ще съм силна.
Аз ще съм смела.
Аз няма да простя!

Ела при мен,
хайде, върви!
Обещавам да е бавно и да боли.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дели Статева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...