Яростна ода за Светлината
ЯРОСТНА ОДА ЗА СВЕТЛИНАТА
Не ми се пишеше това стихотворение.
Както и не обичам да ходя на църква,
претъпкана със фарисеи.
И ме поправете,
ако бъркам,
но не мога да осъмвам всяко утро
в лицемерие
и да се лутам без фенери
в тъмнината всяка вечер.
Стига!
Пускам бариерата.
Гаснем вече с мойте братя...
И фалшивата ви сцена,
скапания ви театър –
ще ги превърнем в пепел!
Не ми се пишеше това стихотворение
точно преди празника.
Точно преди Рождество...
Но огладнях от липсата на Свободата!
Омръзнаха ми прилепи и нощ!
Искам тържество
на Светлината!
И още малко,
още мъничко
любов,
когато слънцето на заточение
отива зад скалата...
Обичам вече моето стихотворение,
защото във душата ми
настъпи празник –
прогледнах и...
оттатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
