10.01.2012 г., 22:23

Яростно

797 0 8


 

Животът може в най-безумен миг

да разруши мечти и обещания.

Налива болка в скрит, сподавен вик

и утрото потапя във страдания.

 

И точно тук, в изтритата сълза,

в юмрука, стиснал мъката до лудост

откриваме най-простите неща…

Онези, без които ни е трудно.

 

Една звезда, родена в две очи,

искряща като тръпнеща надежда.

И обич, без която сме сами,

защото всички истини процежда.

 

И те остават, даже и сами

в най-яростната битка за живота.

И удрят като приливни вълни,

с едничка мисъл да измият злото.

 

А в яростта се раждат сто мечти,

щом в битката животът оцелее.

Лазурен изгрев...  Ние. Аз и ти.

И този Феникс с обич пак живее.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...