10.01.2012 г., 22:23 ч.

Яростно 

  Поезия » Любовна
657 0 8


 

Животът може в най-безумен миг

да разруши мечти и обещания.

Налива болка в скрит, сподавен вик

и утрото потапя във страдания.

 

И точно тук, в изтритата сълза,

в юмрука, стиснал мъката до лудост

откриваме най-простите неща…

Онези, без които ни е трудно.

 

Една звезда, родена в две очи,

искряща като тръпнеща надежда.

И обич, без която сме сами,

защото всички истини процежда.

 

И те остават, даже и сами

в най-яростната битка за живота.

И удрят като приливни вълни,

с едничка мисъл да измият злото.

 

А в яростта се раждат сто мечти,

щом в битката животът оцелее.

Лазурен изгрев...  Ние. Аз и ти.

И този Феникс с обич пак живее.

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Възхвала на обичта, поддържаща живота и мечтите!
  • *Една звезда, родена в две очи,
    искряща като тръпнеща надежда.
    И обич, без която сме сами,
    защото всички истини процежда.*!!!
    Отново силно и истинско!!!
  • Чета те с удоволствие, Дани!
  • !!!*
  • А в яростта се раждат сто мечти,

    щом в битката животът оцелее.

    Съвършенната истина!
    Поздрав!

  • "И точно тук, в изтритата сълза,

    в юмрука, стиснал мъката до лудост

    откриваме най-простите неща…

    Онези, без които ни е трудно."

    Силен стих!Хареса ми!Поздрав!

  • !!!!!!!!
  • Свита на кълбо, дълбаеща болка...
    Поздрав, Дани!
Предложения
: ??:??