Животът може в най-безумен миг
да разруши мечти и обещания.
Налива болка в скрит, сподавен вик
и утрото потапя във страдания.
И точно тук, в изтритата сълза,
в юмрука, стиснал мъката до лудост
откриваме най-простите неща…
Онези, без които ни е трудно.
Една звезда, родена в две очи,
искряща като тръпнеща надежда.
И обич, без която сме сами,
защото всички истини процежда.
И те остават, даже и сами
в най-яростната битка за живота.
И удрят като приливни вълни,
с едничка мисъл да измият злото.
А в яростта се раждат сто мечти,
щом в битката животът оцелее.
Лазурен изгрев... Ние. Аз и ти.
И този Феникс с обич пак живее.
© Йорданка Господинова All rights reserved.