Ясна звезда
Видях веднъж във нощното небе
тайнствена звезда да се издига.
Появи се бавно над спокойното море
и извиси се - прелестно красива.
Някак чудно висна в тъмнината
и грейна с мека светлина,
и сякаш търсеше тя на земята
да разкаже нейде своята тъга.
Гледах я и когато проговори,
почувствах думите ѝ, с добрина обвити,
не разбрах как тя душата ми отвори
и стопли мислите ми, с лед покрити.
Взорът ѝ, тъй синкав и студен,
запалваше съзнанието ми раздробено
и улавяше сърцето ми във плен
от толкоз грижи и тъга сломено.
С усмивка караше ме да забравя
за всеки облак и дъждовен ден,
със чуден жест и поглед сведен
в миг тя връщаше искрата в мен.
Усещах как в сърцето ми се впила
хватката на чувства, от векове заспали.
И разгаряха се те със страшна сила
от пожара, който в мене тя запали.
Но както всички светлини в небето
и таз звезда бе толкова далечна.
Днес я виждах грейнала в полето,
а утре - скрита пак в мъглата вечна.
Или шепотът ми не достигаше до нея,
или аз не чувах нежния ѝ вик...
Как исках сънищата ни в едно да слея,
дори и само за единствен миг.
Губех я във мрака и бавно осъзнавах
как от страх, тъй жалък и циничен,
със всеки ден аз по-далеч оставах
от трепета ѝ тайнствен и мистичен.
Дойде жарък ден - изчезна тя в морето
и остана само споменът за тази красота.
Продължавах дълго да се взирам в небето,
но остана в мен да тлее парещата самота.
Не знам какво бе таз мечта за мен.
Ярък плам или дълбока рана...
Но ето че сърцето ми държи в плен
една звезда, позната като Яна.
Калоян Стоянов
юни 2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Стоянов Всички права запазени
