Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
10.04.2008 г., 8:26 ч.

"Ясновидецът"... 

  Поезия
886 0 20

* * *

 

Картината е в черно-бяло,

пробягват линии и щрихи.

Навярно копието е старо

и няма звук и... тихо е!

Флеш!!! Картина след картина,

ясни с непонятни се редуват,

на хора - минали години,

усмихват се и се целуват...

След туй... дървета - паркова алея,

капят есенно листата,

тя върви - човек до нея,

но... тука мътни са лицата...

А иначе са млади хора,

после сватба - дълги маси

в сянка, под асмите в двора,

виждам... весели гримаси...

Сега е тъмно! - Плисна дъжд,

някой звънна на вратата,

тъмен силует на мъж,

има нещо... във ръката!...

Свeтлина! - Вратата се отваря,

писък - изстрел - тишина!...

Мъка тежка - дом изгаря,

скръб се смесва със дъжда...

Отново мрак - картината изчезна!

Усещам мирис на цветя

и... някаква огромна бездна...

Оттук е минала смъртта!...

Чувам гласове да питат:

- Кой е? Кой бе тоз... негодник?...

А мисли из главата ми се скитат

и шепнат:

"Нейният любовник"...

 

- Боже! Говориш като... ясновидец,

видение е туй... или лъжА?!...

- Не, човече! Аз съм очевидец,

на таз жена... аз бях мъжът!...

 

* * *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??