"Ясновидецът"...
* * *
Картината е в черно-бяло,
пробягват линии и щрихи.
Навярно копието е старо
и няма звук и... тихо е!
Флеш!!! Картина след картина,
ясни с непонятни се редуват,
на хора - минали години,
усмихват се и се целуват...
След туй... дървета - паркова алея,
капят есенно листата,
тя върви - човек до нея,
но... тука мътни са лицата...
А иначе са млади хора,
после сватба - дълги маси
в сянка, под асмите в двора,
виждам... весели гримаси...
Сега е тъмно! - Плисна дъжд,
някой звънна на вратата,
тъмен силует на мъж,
има нещо... във ръката!...
Свeтлина! - Вратата се отваря,
писък - изстрел - тишина!...
Мъка тежка - дом изгаря,
скръб се смесва със дъжда...
Отново мрак - картината изчезна!
Усещам мирис на цветя
и... някаква огромна бездна...
Оттук е минала смъртта!...
Чувам гласове да питат:
- Кой е? Кой бе тоз... негодник?...
А мисли из главата ми се скитат
и шепнат:
"Нейният любовник"...
- Боже! Говориш като... ясновидец,
видение е туй... или лъжА?!...
- Не, човече! Аз съм очевидец,
на таз жена... аз бях мъжът!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
