Язък за таланта
Кой не знае наш дон Джулан, о!
Кой не е слушал за него?
Краварки, текезесарки...
в това ми село Цървулци
с своята лира възпя ги -
как кòпат, берат марули...
Мома една не остана
край чешма или край плет,
невъзпята от дон Джулана -
селский поет-сърцевед.
Дор преди 2-3 години
от Италия са загна,
та си в Цървулци пристигна.
В туй село, там - под баиря
баш дон Джулан да са интегриря.
Но го загледаха лошо
цървулци - прости маскари.
С него са всички кодошат -
не чинил бил пет пари...
И му налагат възбрана
да пей до плет, на мегдана...
и въобще в този ред.
Не го бръснат демек за поет.
За да не Умре от глад,
предложиха му овчарин
да стане - селски пастирин.
Цървулска стока да пасе,
час по час да я завръща
и да го хокат, когато
гладна и жъдна я връща.
Горко му на дон Джулана -
нежна му лира да млъкне,
а подир мърша из къра
за къшей хляб да са мъкне.
Ех, тегло... Джуланова мъка!
За таланта му, ех, язък! А-а-а...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
