В лабиринта на моята душа
пеперудена те срещам,
красива, топла, нежна,
на тишина в мен обречена.
Потрепват твоите крилца,
за полет зажадняли в мойта вечер,
но в очите ти - езера безбрежни,
аз се губя безнадежден ...
В ъгълчето, където заключен спя,
намерил съм ти място,
там безсънна ще те приютя,
докато пърхащ без теб угасна ...
© Валентин Василев Всички права запазени