Ърнест беше възрастен
Спокоен Тих и Шантав
Вървеше той системно
без граници
и даваше съвети
на когото му падне.
Ърнест влезе през вратата
на своя тъй смирен живот
и вратата го откара в болница.
Където всичко беше бяло
дори нямаше и легло.
На Ърнест му хареса
и реши че трябва да спи прав.
Опитваше всеки ден да спи
прав.
Но не успя.
Накрая реши да се самоубие.
Но нямаше с какво.
Дори стените бяха меки
подът също.
Ърнест разбра, че това не е болница
а лудница.
Той разбра, че това е мечтата му.
Да умре в лудница.
Но нямаше как.
Там караха хората да живеят
а той не искаше това.
Затова една вечер отиде до тоалетната.
И незнайно как се удавил.
Мечтата на Ърнест стана и на много други.
Няколко го последваха.
Други стояха живи, за да разказват.
Ърнест влезе през вратата на другият си живот.
Който не беше зле
Беше хубав.
И красив.
© Павел Ваклинов Всички права запазени