Юда предава с целувка
Осем години мълчах
и заглаждах от раните ръбове,
изорали във мене бразди.
Осем години мълчах
и преглъщах на думите болката.
Е, така не успях -
не кърви,
но, уви, не покълна от семето
на садената нова любов –
прошка дадох, ала забравих ли?
Е, не свива сърцето ми нож,
докато търпя за пред хората
и обръщам послушно страна
да отвърна със поздрав на поздрава,
а посягаш към мене с уста
и се сещам все още за думите,
че била съм змия -
докато целуваш ме.
24.07.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румена Румена Всички права запазени
